Bulgarian text below / Българска версия по-долу
view it in your browser
<https://us2.campaign-archive.com/?e=fa7ee66011&u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=70fe6d5437>
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=5b621fa8be&e=fa7ee66011>
SARIEV Contemporary, Plovdiv
presents:
Stefan Nikolaev
Be Yourself No Matter What They Say
solo show
17 May – 28 June 2019
Opening: 17 May, 6:30 pm in the presence of the artist
SARIEV Contemporary, Plovdiv is pleased to present the solo show " Be Yourself
No Matter What They Say" by the gallery represented artist Stefan Nikolaev.
The exhibition will take place from 17 May to 28 June 2019 in the gallery
space, and will be opened on 17 May, 6:30 pm in the presence of the artist.
Exhibition text by art historian Dessislava Mileva
-
-The innocent eye sees nothing.
- „We constantly drift between the object and its demystification, powerless to
render its wholeness. For if we penetrate the object, we liberate it, but we
destroy it ; and if we acknowledge its full weight, we respect it, but we
restore it to a state which is still mystified.“ - Roland Barthes,
„Mythologies“, 1957
The subject of this text is a number of artistic works collected in an
exhibition with a certain title and concept, for whose presentation can be used
a certain and tested art-history approach - a short iconological analysis of
the works, accompanied by a commentary on the cultural context and the artist's
overall work. For the fourth solo exhibition of artist Stefan Nikolaev in
Sariev Contemporary gallery, this method, here rather convenient given the
nature of the works (sculptural), turns out to be quite slippery in a sense. On
the one hand, the symbolic load of the works does not originate so much from
the intention of the author as from the viewer's eyes. Proof of this are the
ironically-catchy titles that deviate more than they lead somewhere. And on the
other hand, because the artist, more than ever in his exhibition, uses cultural
mythologies to see where his experiments with the properties of sculpture can
lead him to. Do these mythologies break down in their materialization or become
tools for grasping modernity?
For the roaming around them, Stefan Nikolaev chooses an interesting Virgilian
companion. Only an artist is, according to poet Charles Baudelaire, able to
decipher the meaning of the analogies that allow the transition from the world
of perceptions to that of ideas. The beginning of Baudelaire’s poem
"Correspondances", quoted by Nikolaev, is like Dante's warning to the ones
crossing the gallery’s entrance. In the space of symbols created by the artist,
they are as observant as they are observed, with a particularly "familiar and
close look". The instantly recognizable outlines of a dove with a laurel twig
in the beak, an upside-down horseshoe, the masks forever frozen into extreme
expressions of happiness and sadness, the romantic sunset with flying birds in
the sky are present in everyday life, in various material forms often brought
to absurd kitsch. But beyond this undeniable and overflowing physical presence,
they function as signs testifying to something else, immaterial and stretching
over time, which makes them "myths" of a kind, regardless of their
manifestations or rather because of them. It‘s namely this that re-surfaces
also in Stefan Nikolaev’s searches and connects the remains of history,
legends, advertising strategies and mass consumption.
The dove of peace in the work "Dove" (2019) is also the one of Picasso.
However, the common origin of the two images branches out with new uses all the
way to its existence today in a unicode, that universal language that only
computers seem capable of speaking under the U+1F54A formula. Тhe red neon, in
which Stefan Nikolaev encodes the image, besides fragility and efficacy also
implies a strange warning. Just as unusual use of neon and copper, the artist
also makes in "God save the hobby horse" (2019). The warning has become a kind
of invitation to stop and enter. Instead of offering a specific answer “where”,
the title of the work returns to the artist's way of exploring the images and
their shaping. "All pictures owe more to other pictures than they do to
nature", writes Ernst Gombrich in his essay “Meditations on a Hobby Horse or
the roots of the artistic form” (1963).
The meaning of the images may also be in their ability to gather each other,
conceal and reveal at the same time, similar to masks in the ancient Greek
theater, which allowed the actors to go on stage several times, i.e. to perform
several different roles. In “Ricchi e poveri” (2018) wealth and poverty,
happiness and misfortune are the two faces of the same coin, constantly thrown
by the one who holds it. With their casting into cast iron, Stefan Nikolaev
gives back to the masks their full weight, especially figurative, while gold is
the necessary contrast to reflect the light. And it comes, romantic and
infinite, from the hurriedly made but quite sufficient strokes of "Be yourself
no matter what they say" (2019). The imagination oversaturated with images
needs nothing more to get comfortable in front of the screen of its own
existence. The positive and probably present in every motivational book title
of the work becomes the one of the exhibition, with the typical for Stefan
Nikolaev ironic look at clichés. The so-called individualism nowadays is often
built on them.
Much more silent, free and conceptual is the beginning of the exhibition, which
becomes its end too. "Nothing" (2018), written with the such sought after and
appreciated gold on granite, speaks of one of the greatest fears of man and his
attempts to deal with it. The existence, which as the sunset comes and goes
away continuously, is also that of the images, constantly changing, until in
the end nothing remains of them too.
Dessislava Mileva, May 2019
-
Stefan Nikolaev was born 1970 in Sofia, Bulgaria. He lives and works in Paris
and Sofia. He began his studies at the Fine Arts High School in his native city
(1983-1988), followed by a course at the Paris School of Fine Arts (1989-1994)
and Winchester School of Art in England (1992). There have been many solo shows
of his work, including "Rien ne va plus", Michel Rein, Paris (2018); “I Walk a
Labyrinth Which is a Straight Line”, Sariev Contemporary, Plovdiv (2017);
“Bronze, sweat and tears”, Michel Rein, Brussels (2016); “Business, Model,
Sculpture”, Sariev Contemporary, Plovdiv (2015); “If Things Are Not As You
Wish, Wish Them As They Are”, Michel Rein, Paris (2013); “Half-Life”, Sariev
Contemporary, Plovdiv (2013); “Holy Spirit Rain Down”, Les Eglises contemporary
art center, Chelles, France (2010). His work has also been shown in a large
number of group shows in France, Belgum, Bulgaria, etc. He has taken part in
the Lyon Biennial (2007) and presented Bulgaria in the Venice Biennial (2007,
together with Ivan Moudov and Pravdoliub Ivanov), as well as the biennials at
Gwangju, Korea and Cetinje, Montenegro (2004). His work has also been shown at
various art fairs: ArtBasel, FIAC, The Armory Show, ARCO. For his work for the
4th Cetinje Biennial, Stefan Nikolaev was awarded the UNESCO art prize.
Stefan Nikolaev is represented by Sariev Contemporary since 2013.
More about the artist here
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=f7df3adebf&e=fa7ee66011>
SARIEV Contemporary, Пловдив
представя:
Стефан Николаев
Be Yourself No Matter What They Say
самостоятелна изложба
17 май – 28 юни 2019
Откриване: 17 май, 18:30 часа в присъствието на художника
SARIEV Contemporary, Пловдив има удоволствието да представи самостоятелната
изложба „Be Yourself No Matter What They Say“ на репрезентирания от галерията
автор Стефан Николаев.
Изложбата ще се състои между 17 май и 28 юни 2019 г. в пространството на
галерията и ще бъде открита на 17 май в 18:30 часа в присъствието на художника.
Текстът към изложбата е от изкуствоведа Десислава Милева
-
- The innocent eye sees nothing.
- „Ние навигираме непрекъснато между предмета и неговата де-мистификация,
неспособни да го предадем в неговата цялост: ако разгадаем предмета, ние го
освобождаваме, но същевременно го унищожаваме; а ако му оставим тежестта, го
запазваме, но го връщаме още по-мистифициран.“ - Ролан Барт, „Митологии“, 1957
Темата на този текст са няколко художествени творби, събрани в изложба с
определено заглавие и замисъл, за чието представяне може да се използва
определен и изпитан изкуствоведски подход – кратък иконологически анализ на
произведенията, придружен от коментар на културния контекст и цялостната работа
на художника. За четвъртата самостоятелна изложба на художника Стефан Николаев
в галерия Sariev Contemporary този метод, по-скоро удобен предвид естеството на
произведенията (скулптурни), се оказва в известен смисъл и изключително
хлъзгав. От една страна, защото символната натовареност на творбите не
произхожда толкова от намерението на автора, колкото от очите на гледащия.
Доказателство за това са и иронично-закачливите заглавия, които отклоняват
повече, отколкото водят нанякъде. И от друга, защото художникът, повече от
всякога в своя изложба, си служи с културни митологии, за да види докъде
експериментите му със свойствата на скулптурата могат да доведат. Разпадат ли
се тези митологии при това тяхно материализиране или се превръщат в инструменти
за осмисляне на съвремието?
За броденето из тях Стефан Николаев избира интересен Вергилиев спътник. Само
артистът е, според поета Шарл Бодлер, способен да дешифрира смисъла на
аналогиите, които позволяват преминаването от света на възприятията към този на
идеите. Цитираното от Николаев начало на Бодлеровото стихотворение
„Съответствия“ е като Дантево предупреждение към прекрачилите входа на
галерията. В пространството от символи, изградено от художника, те са толкова
наблюдаващи, колкото наблюдавани, с един определено „познат и близък взор“.
Мигновено разпознаваемите очертания на гълъб с лаврова клонка в клюна, обърната
нагоре конска подкова, завинаги замръзналите в крайни изрази на щастие и тъга
маски, романтичният залез с реещи се в небето птици присъстват във всекидневния
живот, под различни материални форми, често доведени до абсурден кич. Но отвъд
това неоспоримо и преливащо физическо присъствие, те функционират като знаци,
свидетелстващи за нещо друго, нематериално и разтегливо във времето, което ги
превръща в своеобразни „митове“, независимо от проявленията им или по-скоро
заради тях. Именно то изплува и в търсенията на Стефан Николаев и свързва
остатъци от история, легенди, рекламни стратегии и масова консумация.
Гълъбът на мира в творбата „Dove” (2019) е и този на Пикасо. Но общото начало
на двата образа се разклонява с нови употреби, чак до съществуването му днес в
уникод, онзи универсален език, на който само компютрите изглежда са способни да
говорят, под формулата U+1F54A. Но червеният неон, в който Стефан Николаев
закодира образа, освен крехкост и ефимерност внушава и странно предупреждение.
Също толкова нетипична употреба на неон и мед художникът прави и в „God save
the hobby horse“ (2019). Предупреждението се е превърнало в своеобразна покана
да се спреш и влезеш. Вместо да предлага конкретен отговор къде, заглавието на
творбата връща към поетия от художника път на изследване на образите и тяхното
формиране. „Всички изображения се дължат повече на други, отколкото на
природата.“ пише Ернст Гомбрих в есето си „Meditations on a Hobby Horse or the
roots of artistic form“ (1963).
Смисълът на образите може да е и тяхната способност да се събират един в друг,
да скриват и разкриват едновременно, подобно на маските в древногръцкия театър,
които позволявали на актьорите да излизат на сцената по няколко пъти, т.е. да
изпълняват няколко различни роли. Ако в „Ricchi e poveri“ (2018) богатството и
бедността, щастието и нещастието са двете лица на една и съща монета, то тя
бива непрестанно хвърляна от този, който я държи. С изливането им в чугун,
Стефан Николаев връща на маските цялата им тежест, най-вече образна, докато
златото е този така необходим контраст, в който да се отразява светлината. А тя
идва, романтична и безкрайна, от набързо скованите, но напълно достатъчни
щрихи на „Be yourself no matter what they say“ (2019). Пренаситеното от образи
въображение няма нужда от повече, за да се намести удобно пред екрана на
собственото си съществуване. Позитивното и присъстващо вероятно във всяка
мотивационна книга заглавие на творбата се превръща и в това на изложбата, с
типичния за Стефан Николаев ироничен поглед към клишетата. Така нареченият
индивидуализъм днес често е построен именно с тях.
Много по-мълчаливо, свободно и концептуално е началото, което се превръща и в
край на изложбата. „Nothing” (2018), изписано с така търсеното и ценено злато
върху гранит, говори за един от най-големите страхове на човека и опитите му да
се справи с него. Съществуването, което, като залеза, идва и си отива
непрекъснато, е и това на образите, неспиращи да се променят, докато и от тях,
в крайна сметка, не остане нищо.
Десислава Милева, май 2019
-
Стефан Николаев е роден в София през 1970 година. Живее и работи в Париж и
София. Завършва Художествената гимназия в родния си град (1983-1988), Парижкaта
академия за изящни изкуства (1988-1994) и Уинчестърската школа по изкуства,
Англия (1992). Имал е множество самостоятелни изложби, сред които: „Rien ne va
plus“, Michel Rein, Париж (2018); “Вървя през лабиринт, който е права линия”,
Sariev Contemporary, Пловдив (2017); „Bronze, sweat and tears“, Michel Rein,
Брюксел (2016); „Бизнес, модел, скулптура“, Sariev Contemporary, Пловдив
(2015); „If Things Are Not As You Wish, Wish Them As They Are“, Michel Rein,
Париж (2013); “Half-Life”, Sariev Contemporary, Пловдив (2013); „Holy Spirit
Rain Down“, Център за съвременно изкуство Les Eglises, Chelles, Франция (2010).
Негови творби са участвали и в многобройни колективни изложби във Франция,
Белгия, България и др. През 2007 г. Николаев представя България на
Венецианското биенале (заедно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов). Същата година
участва и в Лионското биенале, а през 2004 – в Биеналетата в Гуангджу, Корея и
Цетинье, Черна Гора. Негови работи са показвани в арт изложенията ArtBasel,
FIAC, The Armory Show, ARCO. За участието си в 4-тото Биенале в Цетинье
Николаев получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО.
Стефан Николаев е репрезентиран от галерия Sariev Contemporary от 2013 г.
Повече за художника тук
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=21f6671945&e=fa7ee66011>
Photo: Michel Rein
Sariev Contemporary
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=40229593ca&e=fa7ee66011>
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=59e5e06867&e=fa7ee66011>
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=a439b1e5af&e=fa7ee66011>
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=247176cb6c&e=fa7ee66011>
Official web site
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/track/click?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=8ab8f704f7&e=fa7ee66011>
unsubscribe from this list
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/unsubscribe?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=63b8729bdf&e=fa7ee66011&c=70fe6d5437>
| update subscription preferences
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/profile?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=63b8729bdf&e=fa7ee66011>
This email was sent to vesselina@xxxxxxxxxxxxxxxxxx
<mailto:vesselina@xxxxxxxxxxxxxxxxxx>
why did I get this?
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/about?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=63b8729bdf&e=fa7ee66011&c=70fe6d5437>
unsubscribe from this list
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/unsubscribe?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=63b8729bdf&e=fa7ee66011&c=70fe6d5437>
update subscription preferences
<https://sariev-gallery.us2.list-manage.com/profile?u=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&id=63b8729bdf&e=fa7ee66011>
Sariev Contemporary · 40, Otets Paisiy st · + 359 888 520 375 · Plovdiv 4000 ·
Bulgaria
<http://www.mailchimp.com/monkey-rewards/?utm_source=freemium_newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=monkey_rewards&aid=10ceb77d4e05ad8e95f9619bf&afl=1>
