Текст и (фото)образ – лекция на Галина Йотова
В рамките на изложбата си „Супата на Кафка“ в Гьоте-институт фотографката
Галина Йотова ще изнесе лекция на тема „Текст и (фото)образ“. Лекцията ще се
състои на 3 април от 18:30 в Гьоте-институт, а изложбата може да бъде видяна до
13 април.
Текст и (фото)образ
Лекция на Галина Йотова
3 април, вторник, 18:30 ч.
Гьоте-институт България
ул. „Будапеща“ 1, София
Вход свободен
На 20 март в Гьоте-институт се откри изложбата „Супата на Кафка“ на
фотографката Галина Йотова. Изложбата е продукт на дългогодишната работа на
Йотова между текст и фотография. Изследването й започва с есето „Преди
азбуката“ на Итало Калвино от 80-те и продължава през философията на Сюзан
Зонтаг, Андре Бретон и Ролан Барт. Важна е и книгата „Супата на Кафка“ на Марк
Крик. Именно тази книга с кулинарни пародии на различни автори става отправна
точка и за едноименната изложба в Гьоте-институт.
В рамките на изложбата разговорът за концептуалната и теоретична връзка между
фотография и текст продължава с лекция на Галина Йотова на 3 април, вторник, от
18:30 в Гьоте-институт. Изложбата пък може да бъде видяна до 13 април.
Текст и (фото)образ
Няколко думи-обяснения и няколко фотографии ще са илюстрация на темата. През
история и герои, чрез литература и образ, ще се опитам да хвърля лъч светлина
върху връзката между думи и фотография, за да се разсее сянката на съмнение в
силата на техния съюз.
Връзката между текст и образ има дълга история. Видимо е желанието и усилието
на човек, независимо в кое историческо време живее, да създава няколко нива на
възприятие, да наслагва различни пластове внушения, да въздейства с визуални и
смислови инструменти. „Колебанието между изображение и писмо придружава
графичната дейност в течение най-малко на две хилядолетия.” – казва Итало
Калвино. В началото на ХХ век тънкият конец, който държи изображението и
реалността, се къса. След Първата световна война и изобилието на смърт няма как
да не се появи сюрреализма, да се развие кубизмът и дадаизмът – изкуството на
отрицанието, в което всичко е срещу всичко, а Бог – срещу всички. В изкуството
от този период текст и образ са равностойни в нищо-не-по-казването. В
представянето на темата ще се спра на някои значими имена във фотографията, за
които образ и текст са неразличими в същността си; ще надникна в образа, ще
премина през текста, за да се съглася, или не, с Морис Бланшо, който казва за
писането, че е „най-грандиозното насилие, че „писането е отдаване на обаяността
от отсъствие на време”, или потъване в прегръдката на смъртта, а какво друго е
фотографията освен физическо отдаване на отсъствието. „Фотографията е смърт” –
декларира Сюзан Зонтаг.
Някои като Робърт Адамс (фотограф, роден 1937 г.) казват, че идеалната фото
книга/история съдържа само снимки и никакви думи. Но дали това е възможно само
защото фотографията понякога е креслива и шумна, а друг път мълчи. Аз не питам
какво казва, а питам: какво говори фотографията?
След края на представянето на „Текст и (фото)образ” може и да помълчим.
Галина Йотова
Галина Йотова е фотографка на свободна практика, снима за Софийска филхармония
от 2013 г. до 2017 г., за музикално-образователна програма „Фортисимо Фамилия”.
Фотограф на списанието „Една седмица в София” от 2005 г. до 2012 г. Има
публикации в сп. „ГЕО”, сп. „ Мода”, сп. „Жената днес”, Капитал Light,
http://www.webcafe.bg<http://www.webcafe.bg/> ,
www.sofialive.bg<http://www.sofialive.bg/>, https://ureport.bg/ , вестник ;
„Култура” и др. През 2011 г. е издадена книга-албум за София „Софийски истории
в кадър” съвместно с изкуствоведа Светла Петкова. Нейни авторски фотографии са
откупени и притежание на Националната художествена галерия през 2012 г. Носител
е на златен медал FIAP + диплома (цветна фотография) на Втория международен
фотографски салон Варна, България, както и на почетна диплома от V-та
Международна изложба - Бангкок, Тайланд. Има редица самостоятелни изложби и
групови участия, сред които: Nakanojo Biennale 2017, Япония, обща изложба
„Хабитат” (2016) в галерия Фотосинтезис, „Крепости” - проект между САМСИ,
Гьоте-институт София и фестивал UAMO Мюнхен с куратор Надежда Джакова (2016),
самостоятелна изложба – инсталация „… и видях Терезин” (2015) в БКИ Прага,
Чехия, участие в SET UP art fair, Болония (2015), самостоятелна изложба в
галерия „Аросита” (2014), „Сенки” – Български културен институт – Варшава,
Полша (2003), изложба „Преместване2” – Лайпциг (1999), Изложба „N форми” на
фондация Сорос – София, България (1994) и др. ?