[artbox] Покана литературно четене на Георги Господинов в СУ

  • From: Rumyana Kaisheva <rumyanakaisheva@xxxxxxxxx>
  • To: Elitsa Todorova <elitsa.todorova@xxxxxxxxx>, Juli Rone <juli_rone@xxxxxxxxx>, Vesi Ganeva <fibi4ka@xxxxxxxxx>, Nora Goleshevska <artes.liberales@xxxxxxxxx>, Христина Попова <hristinapopova@xxxxxx>, Борислав Момчилов <crazyches@xxxxxx>, Атанас Парушев <rhymingdemon89@xxxxxxxxx>, veronika petrova <veronica797@xxxxxx>, stella_taneva@xxxxxx, Severina Kirilova <savitri.seva@xxxxxxxxx>, Nora Todorova <nora.todorova@xxxxxxxxx>, nadezhda milcheva <nadezhdamilcheva@xxxxxx>, Krasimir Kraev <kpace@xxxxxx>, Ivet Atanasova <ivett@xxxxxx>, harrmaqni@xxxxxx, Desislava Maglova <maglova@xxxxxx>, bistra1@xxxxxxxxx, Ana Ganeva <aja.mutaino@xxxxxx>, artbox@xxxxxxxxxxxxx
  • Date: Sat, 24 Mar 2012 16:35:35 +0200

Културен център на СУ „Св. Климент Охридски” Ви кани на :
**

28 март, 19:00, сряда, СУ „Климент Охридски”, Театрална зала


****

*Месец на поезията в Софийския университет*

***
*

*ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ  чете*

*
*

*Балади, разпади и други парчета*

*
*

С думи от Бойко Пенчев



Георги Господинов (с патерици) ще чете от първата си книга „Лапидариум”
(1992), през „Черешата на един народ”, „Писма до Гаустин”, антологичната
„Балади и разпади” плюс нови, непубликувани парчета.

След четения в Берлин, Лайпциг, Лисабон, Коимбра, Лондон, Нюкасъл,
Истанбул, Виена, пазара Ситняково в София, зала „България”, Централния
затвор и Централна баня... сега – в Културния център на Софийския
университет. За да чуем „Как минаха 60-те” (после и 90-те), наистина ли „не
се сънуваме, не се държим, не се мечтаем, то се рече...”, какъв ни е
Босфора, защо „И тази година, дядовото,/ няма да има Априлско въстание...”.



*Из спомени на съвременниците:)*

*
*

„Черешата…” е една нова „нова книга на българския народ”… пародийно-весела
и меланхолично-иронична, носталгична и презрителна. (...)

Това е просто нов/друг тип лиризъм.”

Светлозар Игов, в. *Литературен форум*, 1997


„Поезия, която ни изпълва с тъга по изплъзващата се цялост, по времето,
когато светът и думите са ни приемали в естеството си.”

                                                             Бойко Пенчев,
сп. *Neue Literatur*, 1999


„Господинов – един Гаустин знае как – се докосва до онези болни средоточия,
в които съвременният човек живее между любовта и болницата, гробището и
бебешката количка, розата и нужника, чая и самоубийството.”

      Миглена Николчина, в. *Литературен вестник*, 2003


„...следобедите му са августовски, сладкарниците – лисабонски, жените –
всеки път различни и в крайна сметка някак чужди.”

   Нева Мичева, сп. *Едно*, 2003


„…език, който фотографира.”

  Амелия Личева, в. *Култура*, 2003


„… във всяка от книгите на Георги Господинов всички останали негови книги
по различен начин се събират и разлитат, както при буря на площад
„Славейков”. Всъщност те, точно както го иска стихотворението – *„отнесени
от вихъра кръжат/ разлистват се истории и рози”* – се разлистват.”

*                                 **              *Албена Хранова, *Георги
Господинов: Разроявания*, 2004


... част от  европейския опит.

           Фиона Сампсън, *A Fine Line* (антология), 2004


…най-важната поетическа книга на 90-те за мен е „Черешата…” на Г.
Господинов.

С „Черешата…” сюжетът бе на практика завършен; след това дойдоха отделните
частични уточнения в него, акцентиране на нюансите, епигонствата, както и
„любовните омрази” на следващите литературни поколения.

Пламен Антов, сп. *Език и литература*, 2004


За Господинов „езикът е екстази”.

                                                Марк Робинсън, Newcastle,
2007


Непременно да се прочете!



Нико Билдге, в. *Neue Zuercher Zeitung*, 2010




*Заповядайте!*

Other related posts: