Пресконференция - Гавазов Ексклузивно на 28 юни, 2012, от 20.30, в театър “Сфумато” ще бъдат представени новооткрити шедьоври на художника Гавазов и разговор – среща със старши неучен сътрудник Димитър Шопов, съавтор на биографията за художника, изкуствоведа Вера Млечевска и със специалното участие на най-ревностния колекционер на Гавазов от Ню Йорк. След дълги години в анонимност и неизвестност Гавазов бе открит за световната и българската арт сцена от неговия дългогодишен изследовател и биограф Свобдан Палич. Основател на постгадуативната школа на Невежия разум, и автор на легендарната творба “Коктейл Моллотов”, Гавазов остава трайни следи в авангардна Европа и постмодерна Африка. Творческия път на художника е изпълнен с премеждия, разочарования, глад, недоимък, проблеми за които разказват авторът на книгата, други редица доказани изкуствоведи и изследователи, както и Личният дневник на Гавазов, където се крият фундаментални за световното изкуство случки, чакащи своя херметичен тълкувател, също и подробни описания за изгорени или изгубени, без значение, но незабравими за човешкото око картини, напръскали битието на художника. Днес, на деветдесет години, Свобдан Палич осъществява детската си мечта, която е да си почива. Въпреки обявения от Хегел още през 1828 година край на изкуството, край, препотвърден неколкократно от Артър Данто, и въпреки диагностицираната от теорията на ХХ век „смърт на автора“, може би трябва да се гледа най-вече биографично на артистите и в случая, биографично погледнато, Палич определено има от какво да си почива. В края на 60-те години на миналия век, той става известен в средите на уличните артисти в Прага, когато по време на протестите от Пражката пролет барикадира Карлов мост и заплашва с гребен руските танкове. От 1969 до 1989 г. е принуден да се оттегли, емигрира във Филипините и от музеен работник се издига, минавайки транзитно през куратор, до директор на Музея за съвременно изкуство под вулкана Булусан. Там той се превръща в един от пионерите на вече цяла плеяда изследователи на творчеството на Милош Гавазов, за което говори и настоящият първи албум на художника. “През времето прекарано на българска земя, едно друго семе, това на изкуството, хвърлено от него на френска почва покълва, избуява и вече дава своя плод. Деструктивният позитивизъм се разпространява като чума и залива новото поколение в Европа. Стигнало и до Балканите, новото движение удря на камък и се връща, като втора ударна вълна в западна Европа (б.р.: и до днес рикошира, но определено утихва)).” Свобдан Палич