*Културно-информационният център на Република Македония в София, * ** *Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и* ** ***издателска къща „Стигмати” *Ви канят на: *ПРЕМИЕРА* * * на книгата „ПРЕМЕСТЕН КАМЪК” избрани стихотворения от македонския поет НИКОЛА МАДЖИРОВ * * С участието на автора – *Никола Маджиров* Книгата ще бъде представена от българските поети: *Иван Цанев* (редактор на книгата) *Роман Кисьов* (съставител, преводач и художник) Стихотворения на Н.Маджиров в превод на български ще прочете *Юлиан Вергов* Музикалните интермедии са в изпълнение на *Теодосий Спасов* Кратки изказвания за поезията на Никола Маджиров ще направят и българските поети *Георги Господинов, Миглена Николчина, Силвия Чолева, Федя Филкова. * *26** март, понеделник, 19:00, Театрална зала на СУ, Ректорат, вход откъм бул. „Цар Освободител”*** * * ЗА АВТОРА Никола Маджиров – поет, есеист, преводач, е роден през 1973 г. в гр. Струмица, Р. Македония. Неговата поезия е преведена на над тридесет езика и е публикувана в антологии и списания в САЩ, Европа, Азия и Латинска Америка. За стихосбирката „Заключени в града” („Заклучени во градот”, 1999) той получава наградата за дебютна книга *Студентско слово*, а за „Някъде никъде” („Некаде никаде”, 1999) – годишната национална награда за* *поетичен ръкопис* Ацо Караманов*. За поезията от книгата „Преместен камък” („Преместен камен”, 2007) получава най-престижната македонска поетична награда *Братя Миладинови* от форума *Стружки вечери на поезията*, 2007 г. Същата стихосбирка е отличена и с европейската награда *Хуберт Бурда*, присъждана на автори от Централна и Източна Европа. Журито за тази награда е председателствано от световноизвестния австрийски драматург, поет, белетрист, есеист, критик, преводач и автор на филмови сценарии за филмите на Вим Вендерс, Петер Хандке, и Михаел Крюгер – главен редактор в издателство „Ханзер”, Мюнхен, както и на авторитетното списание „Акценте”. Поезията на Никола Маджиров вдъхновява няколко късометражни филма и американския джаз-композитор Оливър Лейк, работил с Бьорк и Лу Рийд. Никола Маджиров е координатор за Македония на международната поетична мрежа *Lyrikline. *Участник в множество интернационални поетични фестивали и лауреат на няколко международни признания и стипендии: *International Writing Program** (IWP)** **-** University of Iowa; KulturKontakt **Wien**; Internationales Haus der Autoren Graz; LiteraturHause NÖ** Krems; Literarisches Tandem Berlin; LiteraturRaum Berlin; Traduki/Udruga Kurs Split; Villa Waldberta Munich**.* ОТЗИВИ ЗА ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА МАДЖИРОВ Казват, че е един от най-добрите нови поети на Македония. И дори май най-успешният поет там. Съдейки по превъзходните преводи на Роман Кисьов – с основание. Изданието е снабдено с бележки и отзиви за международни признания и пребивавания. Не само от тях разбираме, че Никола Маджиров е изразител на една различна балканска геопоетика, спояваща тукашното, тамошното, пребиваващото и отвъдното. Пътуващо писане, което събира по пътя си образите на европейския човек в конкретното му съществуване във всички страни, през които минава – оттатък литературата на стипендиите и на писателските резидентури. *Пламен Дойнов* * („Литературен вестник”, бр.3, год.21, 25-31.01.2012, рубрика „Витрина”)* Никола Маджиров е най-яркото и отличаващо се име от младата генерация македонски поети. (...) Поезията му упътва към ново пространство, където е неясна или пък изчезва границата между видимото и невидимото, между съществуващото и изчезващото. (...) „Преместен камък” притежава високи художествени качества, в стиховете съжителстват естествено интуитивното и интелектуалното, ерудицията и начетеността на поета се разтварят в тайнството на поетичната атмосфера. Нужно е да се подчертае, че този изключително интересен, модерен поет не е представян досега с книга в България, а само с отделни поетични цикли в литературната ни периодика. „Преместен камък” е добра възможност за българския читател да се запознае с един ярък представител както на младата македонска, така и на младата европейска поезия, към която безспорно принадлежи Никола Маджиров. *Роман Кисьов* *(Из предговора към книгата – „„Преместен камък”, който тежи на своето място”)* Един от най-силните европейски гласове в Македонската поезия днес. Малцина тук го могат - да са едновременно на Балканите и в света. Поезия за чезненето на нещата, за трайното и нетрайното, за всичко онова, което никой не записва в архивите. Писане, което извлича възвишеното от наличното, всекидневното, видимото: *Някои неща остават трайни, / като лепенка от детството / върху хладилник.* Няма как след такива стихове да не запомните това име – Никола Маджиров, поет. *Георги Господинов* Стиховете на Никола Маджиров по качество са сходни със стиховете на лауреата на Нобеловата награда за литература Тумас Транстрьомер. Те са естествени и открити; не създават пречки при съпреживяването и концентрацията. Маджиров е в търсене на усещането за дом, на който вече не са необходими стени. * Der SPIEGEL (Германия)*** Стиховете на Никола Маджиров са като картини на експресионист: изпълнени с гъсти, енергични състояния, те сякаш извират от въображението и в същия миг отново се връщат към него, като нощни животни, уловени в светлината на автомобилните фарове. „Остатък от друг век сме ние” – Никола Маджиров успешно ни уверява в това. Трябва да следим този надарен поет! *Адам Загайевски (Полша)* * (неколкократен кандидат за Нобеловата награда за литература)* Маджиров представлява още един гениален поетически глас от Балканите. Неговата поетика е базирана на специфичен вид номадско скитане между най-различни противоположни географски, културологични и духовни територии. Макар че Маджиров пресъздава митични и исторически миграции, изгнания и войни, които се водиха на Балканите, поезията му преди всичко разкрива неговата лична и частна митология. *World Literature Today (USA)* Как така пред него – Никола Маджиров – нямало нищо. Създаде нежност, милост, гръмогласна тишина. Възвърна на силата простора и мира. Има времена (сега), когато копнеем тъкмо за такъв вид чистота. Поезията не се развива, тя започва отново и отново. Защото това, наглед чупливо, крехко и свежо, е над нашето разбиране. *Томаж Шаламун (Словения / САЩ)* * ** (лауреат на “Златен венец” на Стружките вечери на поезията)* Макар да знаем, че в този свят сме само за кратко време, някои хора се отнасят така, сякаш светът им принадлежи. Дори и писателите не са освободени от тази арогантност. Все пак, Никола Маджиров избира да подходи към действителността с голяма скромност. Той като че ли става невидим, за да позволи на своите стихове да блеснат. *Михаел Крюгер (Германия)*