Центърът за култура и дебат „Червената къща” и Блек Фламинго Пъблишинг ООД ви канят на 09.декември (вторник) от 20:00 ч. в Червена зала на моноспектакъла: Най-сетне край по Петер Турини Режисьор-дебют: Радослав Йорданов; превод: Владко Мурдаров; сценограф: Илиан Петров; с участието на: Симеон Владов; продукция на Блек Фламинго Пъблишинг ООД Един човек излиза на сцената и заявява, че ще брои до хиляда и ще се самоубие. Какво се е случило? Дали ще изпълни обещанието си? В монологичната пиеса на Петер Турини „Най – сетне край“, от пръв поглед зрителя се сблъсква с твърде интересен персонаж с ясна нагласа, не толкова ясен характер - да се самоубие. Твърдо решен да преброи до хиляда и най – безскрупулно да си пръсне главата в собствения си дом, който е опаковал собственоръчно в плътни, черни завеси. В хода на действията става ясно, че имаме работа с известен човек, който не е лишен от нищо, видял е всички най - големи и най - прекрасни места на света. Представлението е реализирано с подкрепата на програма „Дебюти” на Национален фонд „Култура” 2013 и културната програма на посолството на Република Австрия в България. На български език. Времетраене: 60 мин. Вход: 10/8 лв. За повече информация, онлайн резервации на билети и/или предварително закупуване на билети чрез еPay - <http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=12224> www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=12224, тел. 02 988 81 88, 0885828532, <mailto:office@xxxxxxxxxxxxxxxxxx> office@xxxxxxxxxxxxxxxxxx. Билети могат да бъдата закупени всеки работен ден между 15:00 и 21:00 ч. на касата на Червената къща или през ePay. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието. Пиесата „Най-сетне край” (EndlichSchluss), е чист израз на тази дълбока критика на лицемерието, конформизма и демагогията, скрити в бляскавата публична церемониалност при демонстрирането на толерантност и персонална независимост. Турини го показва чрез изповедта на един среден журналист преди смъртта му. В монологичната пиеса на Петер Турини „Най – сетне край“, от пръв поглед зрителя се сблъсква с твърде интересен персонаж. Персонаж с ясна нагласа, не толкова ясен характер. Нагласата на персонажа е да се самоубие. Твърдо решен да преброи до хиляда и най – безскрупулно да си пръсне главата в собствения си дом, който е опаковал собственоръчно в плътни, черни завеси. Пиесата се разделя на два основни полюса в действието на главния герой. На единият полюс той брои, изчаквайки смъртта си, а на другият той разказва какво и защо му се е случило, че да бърза към своята гибел. Една находчива драматургична идея, която поставя въпроса „Защо?“, „Защо ще се самоубиваш?“. В хода на действията става ясно, че имаме работа с известен човек, който не е лишен от нищо, видял е всички най - големи и най - прекрасни места на света. Постигнал е всички успехи и нито една болест, пушене или пиене не е успяла да го доведе до смърт. Тя не го е застигнала дори след предишен опит за самоубийство, затова нашият герой сега е внимателен, не твърде мним към ситуацията и приема на сериозно курса на съдбата, която смята, че си е самоотредил. Главният герой не е човек, който иска да се радва на слава. Той не е герой, той е човек. Той иска просто да бъде себе си. Вместо това собственото му аз го увенчава с подаръка той да стане безразличен на себе си и да започне да изпитва отвращение от това свое „себе си“. Въпреки, че не съществува никакво съмнение, че това си е именно той, който става, бръсне се, яде, ходи на работа, кара, говори, също така може да бъде и някой друг. И героят все повече и повече започва да се чувства зависим и ангажиран с всички тези битовизми на този друг човек, да слуша неща, които за него нямат ни нaй – малкия смисъл, да яде в кръчми, които са му скъпи, тъпи и изобщо твърде несимпатични, дори да целува една секретарка, от която от пръв поглед му се повръща. Така този някой бавно го всмуква, поглъща с действията си, които не са негови, консумира цялата му сила, уморява го, довършва го, деградира, унищожава, разкъсва и това е. Така че нашият герой решава да му сложи край, на този другия. Този, на ръба на самоубийство, човек е толкова истински и искрен, че изведнъж става по – човечен от публичните личности, които би трябвало да са пример за подражание, от хората около нас, дори и от нас самите.
Attachment:
nai-setne-krai1.png
Description: PNG image
Attachment:
nai-setne-krai2.png
Description: PNG image
Attachment:
nai-setne-krai3.png
Description: PNG image
Attachment:
nai-setne-krai.png
Description: PNG image
