[artbox] Български видео арт в Литва / Вulgarski video art in Lithuania

From: Neno Belchev <nenobel@xxxxxxxxx>
To: artbox@xxxxxxxxxxxxx
Date: Mon, 17 Nov 2014 06:52:59 +0200
*ЖИВОТ В ПОСТ-СОЦА (LIVING IN THE POST-SOCIALISM) Български видео арт в
Литва / Вulgarski video art in Lithuania*


 На 9 ноември 1989 година бе разрушена Берлинската стена с чукове, кирки и
всичко, което Берлинските граждани имаха под ръка. 25 години след нейното
падане, подобна "стена" все още съществува в умовете на хората и от двете
страни на бившата Желязна завеса и не е възможно тази „стена“ просто ей
така да бъде унищожена само с помощта на чукове и кирки. Къде, след тези 25
години, се намира България – малката страна на ръба на Европа, която
наскоро сключи договор за културен обмен със Северна Корея?!? Селекцията не
се опитва да отговори директно на този въпрос и едва ли би могло генерално
да се даде еднозначен отговор, тъй като самото Българско общество е
разделено от невидима „Желязна“ завеса, която обаче напоследък, след
разразилите се политически скандали и последвалите ги улични протести,
става все по-ясно различима. И въпреки, че наскоро българите направихме
опит да я повдигнем, промяната не се случи такава каквато я очаквахме. За
този ¼ век, повече от 1 000 000 души емигрираха, предимно от младото
поколение. Много български художници също емигрираха.


Носи ли изкуството и в частност отделният творец отговорност за това? И ако
ДА каква е тя? Къде в тази ситуация е Българският видео арт? Може ли видео
артът да бъде пълноценен коректив или дори отчаяният му вик на протест
остава без ехо (отглас)? Може би видео-артът не резонира в Българската
политика, но тя се отразява директно или не в Българския видео-арт, въпреки
всичко, това не е „политическа“ селекция. Художниците-участници не толкова
отговарят на тези и други въпроси, отколкото по-скоро индиректно предлагат
своите художествени методи и начини за прочистване на човешките умовете от
"Берлински стени" и "железни завеси". Българските видео-художници не
боравят със сложни визуални, сценични и компютърно генерирани ефекти, нямат
снимачни екипи, нямат огромни бюжети, но те залагат на простота на изказа и
силна идея. Малкото казва повече.


За тези 25 години, броят на хората, които откриха видеото като техен начин
на изразяване, се увеличи бавно, но последователно и сега има много хора,
които работят в тази област. На този етап е трудно да се говори, че
българският видео арт притежава специфично национално лице, защото дори в
процеси, които протичат сега в световен мащаб като цяло е трудно да се
говори за национални особености и характеристики. Има тенденции, но те са
международни - картината е много пъстра: Художниците имат различен
артистичен подход: от чисто ирационален, през документално-ирационален и
документален до поетичен и технократски. Българските художници не правят
изключение, те надничат в синьото небе, бягат из полето, пеят опера в
изоставени сгради, има разговори с тишината, "документално" се опитват да
подронват системата и т.н.


***

*Нено Белчев*


 участващите художници:

Аделина Попнеделева / България / FRESH (4 епизода) / 2005-2009 г. / 25:40 /
4:3

Албена Баева / България / Подмяна / 2013 / 15:00 / 25 х 25 х 30 cm

Живко Даракчиев / България / Франция / Наводняване / 07:38 / 2013/ 16:9

Kaтелинаa Кънчева & Крум Янков / България / Времето на облаците и дъжда /
2012 / 06:59 / 16:9

Липовански/Ненова/Мечев / България / Не я убивай! / 2013 / 03:02 / 16:9

Самуил Стоянов / България / 10 мин Националният природонаучен музей / 2013
/ 10:20 / 16:9

------------------------------------------------------------

On 9 November 1989, the Berlin Wall was destroyed by the Berlin citizens
with hammers, pickaxes and anything they had on hand. However, 25 years
after its falldown, a similar such "wall" still exists in people’s minds on
both sides of the former Iron Curtain countries and it is not possible
simply to destroy it using just hammers. Where is Bulgaria after all these
25 years - the small country on the edge of Southeast Europe, which has
recently signed a contract for cultural exchanges with North Korea? The
selection does not attempt to answer this question directly, and it could
hardly be possible to give a definite answer since Bulgarian society itself
is divided by an invisible "Iron Curtain", which lately, after raging
political scandals and the subsequent street protests, becomes more
apparent. And although Bulgarians have recently attempted to lift it, the
change did not happen as we expected. For this ¼ century, more than 1 000
000 people emigrated, especially young generation. Many Bulgarian artists
have also migrated.

Does art, or moreso the individual artist bear responsibility for this? If
so, what kind of responsibility? Where is the Bulgarian video art in this
situation? Can video art offer a viable solution or will its desperate cry
of protest remain without echo? Maybe video art does not resonate in
Bulgarian politics, but politics affect directly or indirectly Bulgarian
video art, though this is not a "political" selection. The participating
artists do not directly answer these and other issues but rather indirectly
offer their artistic methods and ways to purify human minds from "Berlin
Walls" and "Iron Curtains". Bulgarian video artists handle this without
complex visual, performance, or computer-generated effects, they have no
filming crews nor huge budgets, but instead they rely on simplicity of
expression and a strong idea. A little goes a long way.

For these 25 years, the number of people, who discovered video as their way
of expression, has increased slowly but consistently and now there are a
lot of people who work in this field. At this stage, it is difficult to
talk about specific national face of Bulgarian video art, because in the
current worldwide processes, it is difficult to talk about national
specifics and characteristics. There are tendencies but they are
international - the picture is very colourful: The artists have a different
approach: from the purely irrational, irrational-documentary, or simply
documentary, to the poetic and technocratic. Bulgarian artists do not make
exception, they peer into the blue sky, run in the fields, sing opera in
abandoned buildings, have conversations with silence, and etc.

In conclusion, we can say that there are many people who pretend that in
the Balkan’s value system rakiya (the Balkan alcohol drink) has a higher
position than politics, watching this selection, we should agree that there
are also many people, for whom art has a higher position than rakiya.

Neno Belchev

***
participating artists:
Adelina Popnedeleva / Bulgaria / FRESH (4 episodes) / 2005-2009 / 25:40 /
3:4
Albena Baeva / Bulgaria / Substitution / 2013 / 15:00 / 25 x 25 x 30 cm
Jivko Darakchiev / Bulgaria/France / Fuite / 07:38 / 2013 / 16:9
Katelina Kancheva & Krum Yankov / Bulgaria / The Time of Clouds and Rain /
2012 / 06:59 / 16:9
Lipovansky/Nenova/Mechev / Bulgaria / Don't Kill Her / 2013 / 03:02 / 16:9
Samuil Stoyanov/ Bulgaria / 10 min National Museum of Natural History /
2013 / 10:20 / 16:9

-- 
★ Neno Belchev ★
Studentska St., Block 12, 3 Floor, Apart.12
9010 Varna, Bulgaria
http://www.nenobel.net/
http://www.videoholica.org/
[artbox] Български видео арт в Литва / Вulgarski video art in Lithuania

Other related posts:
